За двойките с любов....или психология на оценката.

снимка на инж. Калина Христова

С риск да отворя кутията на Пандора, в днешната статия ще засегна темата за това, как оцняваме нашите ученици.

Колко често в училище, децата получават двойки, като резултат от своето непослушание или недай си Боже от смелостта си да "се отговарят" на своята "Госпожа".

Погледнато от позицията на родителите, това си е чиста математика. Сега е изкарал 2, но после ще му пишат 4 и нали няма да отпадне от училище заради делегираните бюджети... Родителят е спокоен и приема ситуацията като "Колкото - толкова".
Родители и ученици отдавна свикнаха,  децата да бъдат оценявани не според знанията и уменията си, а според субективно отношение. За нас, като учители, това е неприемливо. Не само не е етично, но е и не морално. Изначално в децата се убива желанието за успех, желанието за борба и се налага една трайна незаинтересованост по отношение на учебния процес.

Върнете се назад във времето и помислете, колко от Вашите учители са Ви оценявали несправедливо - единици. Сега ситуацията е следната : 92% от учителите участвали в проучването, са писали поне един път наказателна двойка, 67% от тях го правят системно, а само 5% не одобряват това като похват за "пречупване"на ученика.

Израза "пречупване" е цитиран буквално и това е нещото, което пречупи мен. За етичната и моралната страна изобщо няма да говоря.

Когато, ние от Институт по качество в образованието, започнахме да правим проучване в училищата, с цел оценка на рисковите фактори влияещи на въвеждането на нови техники за усвояване на умения в децата, се сблъскахме със следното:

Учениците от 5 до 12 клас казват " Не ме интересува колко ще ми пишат, това не е реалната ми оценка". Учителите в свободен разговор споделят "Ние ги пречупваме първия срок с двойки, после тези, които "са проблемни си отиват". Когато за първи се сблъсках с този подход, бях не само шокирана, но и ужасена. Зададох си въпроса "Кой, кого лъже?"

От половин година целия екип изследва този "феномен" и фактите показаха не само плашещата действителност, но и задълбочиха притесненията ми, че вместо да бъдем резонансни лидери и да мотивираме децата, ние ги убиваме, създаваме в тях чувство за недооцененост, изграждаме в тях комплекси и пречупваме характери.

Сега следват другите въпроси:

  • "Защо нашето общество е в морална деградация?";
  • "Защо децата станаха неуважителни?";
  • "Защо агресията в чилищата придоби невиждани размери?";
  • "Защо родителите загубиха учважение и отказват съдйствие?";
  • "Защо децата не искат да бъдат доброволци и не проявяват инициативност?".....

Мога да напиша още 1000 въпроса, все в тоя ред на мисли.

Следва въпрос:

  • "За каква интеграция говорим, за каква толерантност и как ще ги мотивираме тези деца?"

Истината е една. Децата са различни. Те са родени за друго време, в което технологиите и динамиката на живот ще бъде различна.

Преди около 100 години е изобретена електрическата крушка. Днес вече стъпихме на Марс и открихме вода там. Представете си сега, какво ще стане след 50 години. Това ще е времето, в което тези деца ще са двигателя на нашето общество и ще създават закони. Те ще ни управляват.

Не може да учим децата по стари шаблони, да убиваме тяхната креативност, да пречупваме техния дух и същевременно с това да вещаем светло бъдеще.

Сега е момента да осъзнаем, че се налага да излезем от "коловозите" на старите обучителни практики и да оставим децата да мислят, да творят, да генерират нови идеи. Това трябва да е приоритет не само за учителите, но и за всички институции, които представляват държавата. От това зависи не само нашето бъдеще, но и щастието на нашите деца.

Факт е, че учителският труд е недооценен, че учителите са превърнати в  чиновници, от които се изискват куп ненужни и неадекватни по тип документи. Факт е, че те нямат и желание да променят ситуацията, защото са уморени и обезверени.

Тук ще Ви върна към децата. Наличието на внимание, усилие и грижа, могат да се превърнат в мощно оръжие, с което да задействаме в нашите деца и желанието им за успех, за себереалицация и чувственост. Тази любов която ние дарим, ще ни се върне многократно.

Не очаквам чудеса. Не очаквам, че това ще се случи за един ден.

Очаквам да се замислим. Да осъзнаем важноста на нашите действия сега. Важността на тези действия, които ще променят света и ще ни подарят заветното благополучие. Благополучието, за което всеки мечтае и в което никой не вярва.

Повярвайте в себе си и в децата!

Вие можете да промените света!

Ще попитате КАК можем да променим нагласите и да излезем от матрицата?

1. Изградете активна класна стая.

2. Оценявайте децата според техните знания.

3. Работете по групи и пречупвайте нагласи с любов.

4. Работете с родителите, като използвате положителни провокатори.

5. Пречупете в децата страха от неуспехи.

6. Не прилагайте наказание, отнасящо се до поведение, чрез оценка отнасяща се до ниво на познание.

7. Бъдете справедливи! Не делете децата по класа, раса и етнос.

8. Създайте правила за оценка, скали и критерии, според които да е известно още в началото как ще оценявате знания и умения.

9. Изградете доверие в родителя така, че дори и да се налага да въведете нова материя, извън учебната програма, да получите подкрепа.

10. Не забравяйте, че всички около Вас реагират на огледалния принцип. Ако сте добри към тях и те ще са добри с Вас.

11. Не си поставяйте недостижими цели. Разбийте голямата цел, на по -малки такива и постигайте всичко стъпка по стъпка.

12. Бъдете щастливи. Вашето щастие е в основата на целия процес.

13. Усмихвайте се! 100% от децата не приемат учител, който избягва да се усмихва.

14. Не допускайте компромиси с вътрешните си ценности. Спомнете си причината, поради която станахте учител - да бъдете вдъхновител и да промените света.

15. Не забравяйте, че Вашите думи имат значение. Вие сте авторитета и от Вас зависи чистотата, с която ще се усвоят знанията и уменията.

В заключение мога да кажа само това:

Обичайте ги и те ще Ви обичат!

 

Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:

 

За автора

снимка на инж. Калина Христова

Консултант с над 15 години опит като експерт и одитор по:
"Управление на качеството ISO 9001", "Управление на риска" ISO 31000, IEC/ISO EN 31010"
Експерт с над 10 години опит в подпомагане на компании в криза, "Стратегическо планиране", "Стратегическо... Прочетете повече