Полезно

Напоследък все по – често виждам приказки без край или такива, в които края е съкрушителен за душата. От години се опитвам да мотивирам децата, да боря порочната система и днес, като че ли за първи път се уплаших, колко страшно е в реалния живот. За първи път си дадох сметка, как действително живеят част от децата и колко ставам безсилна, когато видя прекършен човек. 

Да си учител на тези, които са 100% от бъдещето.... или 9 причини да стана учител.
 
Идва лятната ваканция. Измина една учебна година изпълнена с емоции, смях, сълзи, напрежение, удовлетворение. Преподавах на близо 100 деца от 8, 9 и 10 клас. Всеки край е различен, но този да напусна училището ми създаде усещане за празнота.
 
Умората е факт, а резултатите генерираха усещания, които те карат да бъдеш удовлетворен и още по - отдаден на професията.

Защото последните дни не малка част от колегите се свързаха с мен, по повод въпроси свързани с атестацията, вътрешния одит и предстоящата самооценка, предлагам не само моето виждане, но и това на колегите от Институт по качество в образованието относно тази материя.
 

Лесно се дават съвети. Трудния момент идва, когато на практика трябва да постигнем някакъв баланс, или да вземем някакво решение. Тези дни на мен ми се наложи да взема сложно решение.  Минах през всички етапи на приемане, оценка на риска, оценка на ситуацията... включително и през дисбалансираните емоционални състояние. На всеки етап вземах решение и после се сещах, "Божее, това го знам от татко". Етапите в живота на всеки човек са различни, но в моменти на равносметка, имаме нужда от помощ. Реагираме по различен начин.