... или как учениците пишат двойки.
Скоро попаднах на клас, който бойкотира учебните часове. Не можех да разбера къде е проблема. Фактите са следните:
- Още от началото на годината, никой учител не искал да влиза в техните часове. Сега били малко по спокойни, но са склонни да "изненадват".
- Дисциплината им е под всякаква критика.
- Лидер на мнение няма - целия клас е "лош".
- Нищо не учат.
- Оценките им са слаби.
- От нищо не се интересуват.
Зададох си въпроси като :
Как е възможно да съществува клас от 26 човека, в който да няма нито едно дете, което " да става" ?!?
Къде е директора?
Къде е психолога на училището?
Къде са родителите?
Тук пропуснах да отбележа, че децата са в 8 клас. Нов клас, ново училище.
Ще кажете - от пубертета е. Ще кажете родителите не обръщат внимание. Свикнали сме вече да чуваме "Младото поколение не става" и толкова сме го приели като даденост, че даже не се замисляме. Отделен въпрос , че познавам някой от тези децата и ги виждам почти всеки ден как комуникират, как се развиват.
Класният ръководител млад, очаква се учениците да го харесват и приемат. Нали се говори за разлика в годините, как децата не харесвали възрастни преподаватели, как искали да учат по нови методики и т.н. След разговор с него установих, че е човек с желание да научи децата на нещо, старае се, опитва се да бъде строг, опитва се да намери подкрепа в родителите и не му се получава.... с две думи картината мрачна и светлина в тунела не се вижда. При разговор с него той сподели:
- "Те трябва да учат, за да могат да се реализират",
- "Те трябва да се научат да слушат, за да могат да получат повече знания",
- "Те трябва да не ми отговарят и да има дисциплина",
- "Понеже са непрекъсната опозиция, поисках от тях да ми отговарят само с "Да, Госпожо." и сега всички го правят, но ми измислят номера"
Реших да поговоря и с децата. Тук вече стана интересно. В момента, в който зададох въпроса си "Защо?!?" усетих лека плахост в тях дали могат да ми се доверят, но после в процес на разговора се отпуснаха.
Децата чуваха само първата част от изречението на своята класна и това беше думата "Трябва" Те искаха да ги уважават. Споделиха, че
- "Госпожата не ни харесва. Тя се оплаква от нас на директора, тя не ни подкрепя. Не говори с нас, а само нарежда. Сега ни накара да и казваме "Да госпожо" и ние я гледаме с усмивка и се съгласяваме с нея."
- "Тя крещи"
- "При нея е скучно"
- "Госпожата, която я заместваше нищо, че е по стара и ни изпитваше много, я харесвахме, защото при нея беше по - интересно и научихме много. Тя се шегуваше и не ни обиждаше"
- "Тя ни пишеше двойки заради това, че питаме и шумим. Няма значение дали учим винаги имаме двойки"
- "Те ни смятат за лоши и на нас не ни пука. Ние си знаем какви сме"
- "Сега в класа си имаме тактика, като влезе някой външен учител, да сме благи и гледаме да сме силни ученици, а като влезем в нейния клас я побъркваме"...
Аз попитах : "А Вие наговаряте ли се какъв номер да и спретнете"
Отговора беше:
- "Не, ние с поглед се разбираме."...
.... В тоя момент стоях със смесени чувства, объркана и притеснена. Кой казва какво трябва?!? Кой е в основата на проблема? Защо използваме изрази като "трябва" и "пречупване на деца"?
Децата бяха станали екип и врагът беше класният им ръководител. Децата искаха да бъдат чути, да бъдат разбрани, към тях да се подхожда с внимателност и грижа. Те не искаха да бъдат обиждани и сочени с пръст. Дори и палави, те имаха нужда да им се покаже, че могат, че са достойни да бъдат доверени ученици и приятели на тяхната "Госпожа".
Това е в основата на резонансното лидерство.
Каква е разликата между резонансен и дисонасен лидер? Резонансния работи в 80% от времето с положителни провокатори и 20% от времето наказва, а дисонансния само в 10% от времето е мотиватор , като в останалото време нарежда, изисква и руши доверие. Всеки учител е лидер. Въпроса е да изберете от кой тип лидери ще бъдете. За това как да бъдем резонансни лидери ние от Института по качество в образованието, сме разработили няколко тренингови модули, които включват мотивация чрез социална и емоционална интелигентност, изграждане на положителна класна стая и др. Темите и подробности свързани тях, можете да разгледате в раздел "Обучения".
Ако питате как да променим децата, мога да отговоря така:
Колеги, дали искате или не искате, децата ще променят Вас, а не Вие тях. Те ще променят света, ще изкарат учителите си от "коловозите" и докато учителя не се научи на бъде резонансен лидер, те няма да спрат да бъдат "лоши". Тези деца са родени за друго време. Погледнете как се променят технологиите и си помислете какво би станало след 50 години. Тогава нашите деца ще бъдат зрели хора, ще ни управляват и ще градят закони. Какво ще стане в бъдеще време, ние не знаем. Ще видят само те. Нашата задача е да ги научим да бъдат гъвкави, да намират логически връзки, да знаят как да учат и да бъдат Човеци.
Защо Ви споделям всичко това. Не защото искам да посочвам с пръст, а защото има начин да променим света към по - добро. Децата не са проблема. Те са решението. Питайте ги! Те ще Ви отговорят. Търсете обратна връзка.
Каква техники за въпроси и обратна връзка можете да приложите, без да е необходимо да отделяте много време?
Ще Ви предложа една от тях, която смятам за изключително успешна и винаги дава резултат:
- Накарайте ги на един лист (може да използвате малки блокови листчета), от едната страна да Ви напишат "Какво харесвам в моя клас (учител, училище, директор, начин на преподаване на предмет и др.)", а от другата "Какво бих подобрил...."
- Разделете дъската на две и от едната страна напишете "харесвам + " а от другата "подобрявам - ". Съберете листчетата в плик, шапка или купа. Започнете да вадите лист по лист и да вписвате на дъската обобщено определение. На всеки лист коментирайте написаното с класа. Така ще усетите нагласите и настроенията, без да се налага да вземате страна или позиция.
- Опитайте се това да е тип анонимна анкета. Не, че не познавате почерците на всички в класа, но покажете ли, че знаете кой какво е написал, рискувате другия път да не получите откровен отговор.
- След като регистрирате негативите попитайте децата как смятат,, че може да се подобри средата, условията или начина на работа, така, че да се намали влиянието на негатива върху тях. В този момент ще откриете до къде се простират вашите компетенции, тези на директора или на дадена институция. Ако можете да отсраните негативния фактор сте длъжни да го направите. Ако извадоте на повърхността проблем, който Вие самия можете да решите и не реагирате, рискувате да загубите малкото доверие към Вас от страна на учениците.
Покажете на децата, че Ви интересува какво казват, че сте ангажиран с техните тревоги и проблеми. Ще се изненадате колко бързо и лесно ще откриете проблема, колко бързо ще пречупите негативните нагласи и колко важнен сте Вие за самите деца. Те смятат, че никой не ги пита, никой не се интересува и на никой "Не му пука за тях".
Кажете им "Целия свят, това сте Вие!" и ги обичайте. Те имат нужда само от това.
Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:
- ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНО РАБОТНО МЯСТО И СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНА СРЕДА
- СЪЗДАВАНЕ НА КАНАЛИ ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НАГЛАСИ, ИНТЕРЕСИ И ПОТРЕБНОСТИ.
- АКТИВНА КЛАСНА СТАЯ. ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ФОРМИ НА РАБОТА
- УПРАВЛЕНИЕ НА ЩАСТИЕТО
- РАБОТА С РОДИТЕЛИ. ТЕХНИКИ ЗА УСПЕШНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ И МЕСТНА ОБЩНОСТ
- МЕТОДИ И ПОДХОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА. ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО.
- СОЦИАЛНА И ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - ИНСТРУМЕНТИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ
